Лесопарк Маарата и Крушунските водопади

Едно от най-красивите и не дотам познати места в България е местността Маарата и по-специално Крушунските водопади. Местността се намира след село Крушуна, което е само на 34 км. североизточно от град Ловеч и на 6 км. от гр.Летница. Крушунският водопад е известен със своята живописност. Той е образуван от множество карстови тераси. Големият парк е оборудван с множество пейки, места за отдих, както и мостове и екопътеки. Има пътека, която води до пещерата, от която водопадът извира. В района има още два по-малки водопада - единият от тях се казва Малката Маара. В близост има и още няколко пещери - Урушка Маара, Горник, Деветашка пещера, Гарваница.

Деветашката пещера

Деветашката пещера е една от най-големите пещери в България. Тя е открита през 1921 г. Общата й дължина е 2442 м, общата й площ е 20 400 м2, височина — 60 м. Разположена е на около 15 км североизточно от Ловеч и на 10 км от с. Крушуна, близо до село Деветаки на източния бряг на р. Осъм.

Достъпът до пещерата е по пътека дълга над километър, която започва малко след отбивката от пътя Ловеч — Левски за с. Деветаки в източна посока. При влажно време е затруднен. След моста има оформен импровизиран паркинг в тревата. Съществува и алтернативен път (по-подходящ за малки деца и възрастни хора, тъй като не е стръмен), водещ до паркинг на около 50 метра от пещерата - пътят към него е малко след отбивката за село Деветаки (посока Ловеч — Левски).

Природната забележителност е дом на хиляди прилепи. На около 40 м навътре от входа има просторна зала с площ 2400 кв.м. Вътре в пещерата има два клона, през единия от които протича рекичка, а другият е сух и топъл. Има красиви сталактити и сталагмити. Сводовете на входа са внушителни. Една от залите в пещерата носи името „Олтара“. В нея при разкопки на Регионален исторически музей, Ловеч са направени открития на някои от най-интересните останки от времето на неолита по българските земи. Включени са в експозицията на Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови”. Освен с археологическите находки пещерата е известна и с многообразието от обитатели. Заради размножителния период на населяващите пещерата бозайници през месеците юни и юли тя изцяло се затваря за посетители. Тук обитават 12 вида защитени земноводни, смок мишкар (включен в Червената книга), южен гребенест тритон, жаба дървесница, обикновен блатна констенурка, шипоопашата костенурка (включена в Световния червен списък), 82 вида птици, които се срещат в района, 13 от които са включени в Червената книга, 34 вида бозайници (4 от които включени в Червената книга на България, а 15 — в световния червен списък) и 9 вида прилепи.

Пещера Гарваница

От с. Крушуна (Крушунските водопади) вместо да се продължи за местността „Маарата”, се следват табелите за село Кърпачево. От там до пещерата са 3 км. Табели насочват туристите към местността. Пътят от село Крушуна през Кърпачево до пещерата е асфалтов и е в много добро състояние. Координати на входа: N 43 12 42,8”; Е 25 02 52,7”; WGS 84. Пещерата е с дължина 275 метра и е една от най-големите карстови пропасти у нас. Пещерата е проучена през 1966 г, а през 1980 г. се поставят стълби, които позволяват туристите да достигнат до нея. Влиза се по здрава метална стълба, по която се слиза до дъното на пещерата на дълбочина около 50 метра. Входът на пещерата е много отвесен и за хора, страхуващи се от височини, разглеждането й може да се окаже проблем. По пътя надолу се минава покрай малка пещерна зала с красиви скални образувания. Галериите на пещерата са изпълнени с наноси от глина и кал, доносени от протичащите при дъждовете води, които се губят под земята, за да се влеят в подземните реки. Около внушителният отвор на пещерата е издигната дървена ограда, която следва очертанията по ръба на пропастта, а наоколо са направени кътове за пикник с навеси, маси, пейки и условия за барбекю.